Мистериозен ръкопис, съхранил текстове от евангелията на Марко и Матей, преди да бъдат вкарани в познатия на всички църковен канон, пристига под най-строга охрана в София. От 22 до 27 август документът с неизвестни за широкия свят сведения за живота на Исус, ще бъде изложен в Галерията за чуждестранно изкуство. Мерките за сигурност са засилени – от XIII век досега са правени няколко опита за кражба на ръкописа. Последният е по време на Втората световна война. Хитлер и обкръжението му, обладани от фиксидеята за световно господство с помощта на висши сили, търсят начини да се сдобият с предканоничните евангелия.

В наши дни текстовете, написани върху пурпурен пергамент и богато украсени със злато и сребро, се съхраняват в Тирана. Те са част от Юстиниановия кодекс от VI век.

Ще ги видим за първи път у нас, защото за пет дни София става световен център на византинистиката и така се изпълнява древната мечта на нашите царе българите да имат водеща роля над Константинопол. Е, макар и след доста векове и то само в научните среди тази въжделена идея ще се изпълни. От 22 до 27 август в столицата се събират най-големите светила по история на Византия за XXII международен конгрес „Византия без граници“. Това е един от най-престижните научни исторически форуми, като за последно България е била негов домакин преди 77 години. В далечната 1934 г. конгресът е минал под ръководството на Богдан Филов. Научната част от този престижен форум ще бъде съсредоточена в Софийския университет „Свети Климент Охридски”, а за широката публика, без съмнение, интерес ще предизвикат съпътстващите 14 изложби.

На живо в София ще видим най-ценните артефакти от тази епоха, на които биха завидели измислени герои като Индиана Джоунс и Лара Крофт. Другото любопитно съпътстващо събитие е Панаирът на книги от различни издателства от целия святна сувенири (плакати, значки, монети), посветени на конгреса, който се открива в СУ. Ще има и концерт с най-забележителни творби на византийската и славянска православна музика, придружен от българска фолклорна програма.

С най-голямо нетърпение се очакват да пристигнат от Тирана легендарните Пурпурни кодекси. Те са под егидата на ЮНЕСКО, защото са част от културно-историческото наследство на земята. Пергаментите със закони от VI и IX век ще бъдат изложени в Галерията за чуждестранно изкуство от 22 август като част от експозицията „Сиянието на Византия”, организирана от Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев”. Изложбата включва 120 богато орнаментирани гръцки ръкописи от VІ до ХVІІІ век, извадени от хранилищата на музеите в Охрид, Тирана, Белград, София и Пловдив.

Досега са известни само 7 оцелели до наши дни пурпурни кодекси, като два от тях – на Юстиниан (6 в.) и Константинополският ръкопис (9 в.) за пръв път напускат Албания. Те са написани върху пурпурен пергамент и са богато украсени със злато и сребро, оттам идва наименованието им. Именно този на Юстиниан Велики включва предканоничните текстове от евангелията на Марко и Матей.

Юстиниановият и Константинополският кодекси са сред четирите запазени световни архетипа, по които учените сравняват и възстановяват Новия завет.

Близнакът на  Константинополския ръкопис се намира в библиотеката на Петербург и се смята за един от най-представителните паметници от това време.

В Софийската градска галерия вече се откри изложбата “Послание от вековете. Църкви и манастири от Балканите”, която показва творби на най-големите майстори на четката, посветени на темата за християнството. Тя е тематично разделена на цикли – за Атонските манастири, Рилския манастир, Троянския, Преображенския и Драгалевския. Особен акцент в нея представляват работите на Цанко Лавренов и Лика Янко, на Дечко Узунов и Обербауер. Включени са още работи на най-големите класици като Иван Милев, Иван Лазаров, Сирак Скитник, Иван Пенков и Петър Морозов.

Сред акцентите на „Византия без граници” е и изложбата на сръбския художник Велко Михайлович „Ангелите – небесните посланици на Бога”. Тя отваря врати на 23 август в галерия „Академия” и ще представи графики на църкви и манастири в Хилендар, Жича, Манасия. Михайлович обаче не рисува само храмове – във всяка негова картина има ангел, който праща небесно покровителство.

ОСНОВНИ ИЗЛОЖБИ

1. „ Byzance apres Byzance”– Национален исторически музей

2. „Сиянието на Византия. Украсени гръцки ръкописи от Балканите VI-XVIII в.” – Галерия за чуждестранно изкуство

3. „Средновековно православно изкуство от българските музеи и колекции” – Крипта на храм паметник „Св. Александър Невски”

4. “ANTHIVOLA. The Holy Cartoons from Chioniades” – параклис на Криптата на храм паметник „Св. Александър Невски”

5. „Византия и България – християнската цивилизация” – Национален археологически институт с музей при БАН

6. „Аз писах” – Национален археологически институт с музей при БАН

7. „Старопечатни гръцки книги от библиотеката на СУ „Св. Климент Охридски” и ЦСВП „Проф. Иван Дуйчев” – фоайе на университетската библиотека към СУ “Св. Климент Охридски”

СЪПЪТСТВАЩИ ИЗЛОЖБИ

1. „Традиция и съвременност” – Галерия „Райко Алексиев”

2. „Послание от вековете. Църкви и манастири от Балканите” – Софийска градска художествена галерия

3. „Църкви и манастири от Балканите” – Национална художествена галерия

ФОТОИЗЛОЖБИ

1. „Супрасълският сборник в светлината на славяно-византийските връзки” – Народното събрание

2. „Кирило-методиевската идея в православното християнство” – фоайе на централната сграда на БАН

3. „Албания – позната и непозната” – фоайе на Богословския факултет към СУ „Св. Климент Охридски”

Най-ценните икони – в Археологическия музей

От век на век

Археологическият музей към БАН става домакин на експозицията „България във византийския свят”, която ще изложи най-ефектните и представителни експонати, които се съхраняват в нашите музеи, посветени на тази тема. „Искаме да отразим вечната симбиоза между България и Византия и голямото влияние на империята върху нашите земи. Затова ще представим предмети на византийската култура, направени у нас и внос, както и такива, направени под нейно влияние”, каза специално за „Монитор” проф. Маргарита Ваклинова, организатор на изложбата. Общо 90 експоната ще видят посетилите, като към тях трябва да добавим още над 200 византийски печата. Най-атрактивни сред тях ще бъдат гостуващите Преславско и Варненско съкровище от V-VІ век, което представлява колекция от златни бижута, украсени със скъпоценни камъни и перли.

Ще бъдат показани още най-прочутите икони, открити по нашите земи, като на плаката ще видим двустранната икона от Богановския манастир от края на ХІV в., която е най-висш представител на творчеството на византийското изкуство. Особено внимание следва да отделим на мозаечното изображение на Богородица от Несебър от 1342 г., с текст от времето на Иван Александър, за това какво е дарил на Несебър, както и керамичната икона на Теодор Стратилат. Националният исторически музей ще бъде представен с две бродирани литургични тъкани и икона от Охрид със сребърен обков. Досега не са излагани пред публика голяма група византийска керамика от черноморски църкви и впечатляваща колекция от керамични съдове от Чирпан, открити през последните две години. Впечатляващи са и стенописите от Мелник, които са част от постоянната експозиция на музея. За пръв път може да бъде видяна реконструкция на два сребърни свещника от Садовец, направена от реставраторите на НАИМ, както и още мн. др. „Чрез тях искаме да покажем значението на българските земи в цялостното им развитие, както и на християнския дух, практика и живот”, каза в заключение проф. Маргарита Ваклинова.

URL

.