В едно необичайно меко арктическо утро през септември простичко, но тържествено облечен свещеник стъпва на далечния бряг на южна Гренландия и отслужва кратка литургия край останките на най-древната християнска църква в Новия свят.

Местните гренландски видни особи имат удоволствието да видят 270-ия Константинополски патриарх, чиято древна длъжност е от част от наследството на византийската епоха, запазило се в модерния свят. Както те изтъкват, техният малък храм, построен в началото на XI век, датира от времето на единното християнство, което няколко десетилетия по-късно е изчезнало при официалното разделение, настъпило между Рим и Константинопол.

Византия: удивителният живот на средновековната империя. Джудит Херин; изд. Allen Lane, 416 стр.

Не всички съвременни изследователи на Византия обаче са склонни да свързват града на Босфора с универсализма или културния размах. Макар че престижът на Византия напоследък нараства, тя все още не се е отърсила окончателно от безразборните критики на 18 и 19 век - през 1969 г. например ирландският историк Уилям Леки описва Византийската империя като  „най-солидната основа, но с  най-жалката форма, която цивилизацията досега е приемала".

Дори съвременните защитници на империята имат склонност да излагат вижданията си, ползвайки съответната терминология, като подчертават връзката на империята с историческото развитие.

Някои я възприемат като свързваща нишка между класическата древност и модерния свят;  други, главно онези, които смятат, че цивилизациите са обречени на вечен сблъсък, наблягат на ролята на империята като защитна стена срещу исляма. 

Трети възприемат Византия като катализатор на европейския Ренесанс, особено след като елинският талант е освободен от византийския догматизъм.

Джудит Херин, професор в King's College в Лондон, държи да покаже, че съществуват много по-основателни причини да се изучава и почита цивилизацията, която е процъфтявала в продължение на повече от хилядолетие преди падането на Константинопол през 1453 г., и чието завещание все още е видимо в Югоизточна Европа и източното Средиземноморие.

Тя представя Византия като жива, динамична, космополитна реалност, която по някакъв начин е избягала от ограниченията на официалната си идеология. Например, въпреки антисемитизма в публичния дискурс и теологията на империята, нейното  сложно и разнообразно стопанство трудно би функционирало без повече от 30-тте еврейски общности, които описва живелият през 12 век равин Benjamin of Tudela.

Херин показва също, че е имало плавни и постоянно развиващи се взаимоотношения между съперничещите си влияния на класическото гръцко познание, гръцкото християнство и народновизантийската култура.

Тя набляга особено на силните женски гласове, които се надигат от Византия: не просто благочестиви жени, които пишат жития на светци и химни /включително спираща дъха чувствена, почти еротична религиозна поезия/, но изтънчената политическа история, която е написана от Анна Комнина, една разочарована бъдеща императрица от XII век.

Авторката със сигурност би убедила някои скептици. И все пак византийската цивилизация привлича повечето хора с блясъка на изкуството и на архитектурата си, отколкото с литературата.

През август 2006 г. например повече от 1000 академични специалисти в областта на Византия /с контингенти от такива необичайни места като Таджикистан и Япония/ се събират в Лондон на едноседмична конференция. Успехът на провеждащото се на всеки пет години събитие е бил знак, че изучаването на Византия процъфтява във всяко кътче на света.

Но съвсем разумно е и мнението, че независимо какво са изучавали, тези учени по-скоро са били привлечени от византийския свят поради възхищението от икона или от изрисувана със стенописи църква, отколкото от писанията на Анна Комнина.

Съвършенството на византийското изкуство е достатъчно доказателство, че на Босфора се е случило нещо необикновено. И това съвършенство е останало непокътнато дори по време на разпада на империята.

Снобските западни специалисти по класическа филология, които смятат Византия за жалък заместител на древна Гърция, може би са изпуснали най-важното. Наистина, византийският свят се омаловажава от уважение към класическите гръцки модели.

В момента византийската история е на мода в много университети, докато старомодните класически науки се борят да удържат позициите си.