Изложбата „Старобългарският ръкопис Codex Suprasliensis (Супрасълски сборник) от Х век в контекста на византийско-славянските взаимоотношения" беше открита в Софийски университет „Св. Кл.Охридски".
Изложбата представлява фотокопия на трите текстови части на уникалния Супрасълския сборник заедно със снимки и пояснителни текстове, представени на английски език, но има и български вариант.

„Идеята текстът да бъде преведен на английски език е на културния институт към министерството на външните работи, тъй като тази изложба ще бъде показана и извън България - в Полша, Словения и Русия", обясни старши научен сътрудник в института за литература към БАН д-р Елена Томова.

Тя разказа, че българският вариант ще бъде показан в София и в някои други градове в страната.
„Заради експонирането в чужбина има нужда Супрасълският сборник, който виртуално е събран в България, да бъде на английски език", допълни д-р Томова.
С помощта на библиотеките и различните посолства организаторите на изложбата са успели да съберат дигитално фотокопия на ръкописа.

Доста поработихме с 5 чуждестранни библиотеки и български архиви. От края на миналата година, откакто спечелихме проекта започнахме работата първо по концепцията на изложбата, събирането на материалите, обработването и превеждането и тя вече е факт", обясни още д-р Елена Томова, която официално откри изложбата.

От 22-ри до 27-ми август в СУ „Св. Климент Охридски" ще се проведе XXII Международен конгрес за византийски изследвания „Византия без граници", организиран от Асоциацията на византинистите и медиевистите в България.

Още...

Благодарение на фотокопията, хората за първи път могат да видят Супрасълския сборник на едно място.
„Хората ще научат за историята на откриването на паметника, историята на Супрасълския манастир, където е открит паметника, историята на проучванията и ще видят неговото съдържание, илюстрирано с много икони.

Те ще могат да видят всички издания на сборника, включително и чуждестранните. Посетителите ще могат да научат за палеографията и приписките на преписвача Ретко, който е оставил името си", коментира още д-р Елена Томова.

Тя смята, че това е нещо, което би могло да повдигне самочувствието на българина, защото става дума за златния век на старобългарската литература и за влиянието на старобългарските паметници в чужбина.

Супрасълският сборник е един от най-значимите за старобългарското културно наследство. Той е образец на класическия старобългарски език, какъвто е бил през X век.
Проектът е осъществен от Института за литература при БАН с подкрепата на Държавен културен институт към МВнР и Посолството на Република Полша в София, както и със съдействието на Министерството на културата.

Супрасълският сборник е единственият ръкопис от всички запазени кирилски паметници, по който можем да съдим за столичната преславска книжнина от времето на Златния век. Езикът на паметника представя преславската книжовна норма от Х в. и се изучава като основа на т. нар. класически старобългарски корпус.

Супрасълският сборник е включен в регистъра „Паметта на света" на ЮНЕСКО през 2007 г. Ръкописът се пази в три библиотеки: Националната и университетска библиотека в Любляна, Руската национална библиотека в Санкт Петербург и Полската национална библиотека във Варшава.

Изложбата представя дигиталните изображения на всички части от паметника, пазени в трите библиотеки, както и разчетен текст, критически апарат, гръцки текст и паралелен превод.

Проектът цели да популяризира българското книжовно наследство, като представя в електронен вид най-обемния известен ни досега старобългарски ръкопис от 285 листа.

Електронният текст на Супрасълския сборник, достъпен в оригинален вид чрез средствата на съвременните информационни и комуникационни технологии, ще се използва както в образованието, в областта на българистиката и славистиката, така и от всички, които имат интерес към историята на България, на византийско-славянския свят и на Балканите.

Супрасълският (или Ретков - по името на един от преписвачите - бел. ред.) сборник по съдържание представлява минейно-триоден панегирик с жития на християнски светци за месец март и слова от триодния цикъл. Изложбата е част от национален проект, финансиран от ЮНЕСКО.

Междувременно - отново по случай ХХІІ международен конгрес за византийски изследвания „Византия без граници", който започва в София на 22 август, Националният исторически музей представя обогатената си постоянна експозиция - ХV-ХІХ в.

В обновената част на експозицията са показани уникални произведения на изкуството от поствизантийския период - църковна утвар, ръкописи и старопечатни книги, по-голямата част от които се представят за първи път пред публика.

Сред най-забележителните ръкописни паметници е преписът на Хрониката на Йоан Скилица - безценен исторически извор и единствен запазен в България препис от първата половина на XII в., който въвежда в темата „Византия след Византия".

Представени са и славянски ръкописи от ХV-ХІХ в., сред които и два преписа на фундаменталния труд на нашия пръв възрожденец Паисий Хилендарски - „История славянобългарска".

Показани са книги с богослужебен и светски характер, отразяващи разностранните интереси на обществото.
Представително място в обновената експозиция заемат произведенията на ювелирното изкуство - църковна утвар. Изящно изработени, тези предмети за църковно богослужение отразяват професионализма и фантазията на балканските майстори златари.

Заедно с останалите великолепни експонати в залата, посетителите могат да добият всестранна представа за културните тенденции и за постиженията на изкуството в поствизантийския период.