Властването на император Василий II (976 - 1025) оставя огромни богатства във византийската хазна, невиждани от времената на император Анастасий I (491-518). Понеже трудно се гради, а лесно се срива съграденото, само половин век по-късно е изгубена почти цяла Мала Азия, от италийските владения не е останало нищо, на Балканите цари анархия. Златното съдържание в номизмите на Никифор III Вотаниат (1078-1081) достига 35.8%, а непосредствено преди монетната реформа на Алексий I Комнин през 1092 г. - дори до 10.6%.

Особено втората половина на византийския ХI в. минава под знака на тежък икономически срив. Символ на това време е хитрият и образован интригант Михаил Псел, който схваща добре създалото се положение и успява да се възползва от него. Псел твърди, че виновници за кризата, чиито корени са изцяло икономически, е огромното прахосничество на столичната аристокрация и излъчваните от нея императори на прага на нормандското и селджукското нашествия. Неслучайно именно от ХI в. са най-скъпите известни средновизантийски строежи. Огромните суми, платени за разкошните мозайки в обителта "Св. Лука" във Фокида (Централна Гърция), "Успение Богородично" на о. Хиос и "Дафни" в Хайдари (днес - в границите на града Атина), вероятно са можели да спасят поне Епир и околностите на Солун от ордите на Робер Гискар. Поради дълбокото отвращение от невежествената икономическа политика, населението на империята "дарява" император Михаил VII Дука (1072-1078) с псевдонима "Парапинак" - от "парапинакион" (мярка за зърнени храни), и е следствие от опита на василевса и неговия министър Никифорица да наложат житен монопол през 1076 г., създавайки невиждана инфлация. Стопанският живот във Византия се оказва дълбоко разстроен, а кризата има значителни политическите последици. Тези събития от края на ХI в. имат своята важна предистория.



* * *

Още от времето на императорите Диоклециан и Константин I не само финансовите дела, но и целокупният стопански живот са зорко наблюдавани и контролирани от държавата главно чрез задължителната организация на различните стопански субекти в сдружения. В такива сдружения членуват дори табулариите (нотариусите) и синигорите (адвокатите). Налице е и ясно изразена йерархизация на сдруженията. Много високо положение имат организациите на юристите. Там се полагат, както и днес, нарочни допълнителни изпити. През ХI в., когато император Константин IХ Мономах основава Юридически факултет, става задължителна дипломата за висше правно образование с период на следване от поне пет години.

Някои от сдруженията имат стратегическо значение за имперската търговия и външнополитическа идеология. Това са производителите на коприна, пурпур и техните производни (кожи или тъкани със злато и/или боядисани с пурпур), както и на заготовки за монети. Началниците на сдруженията, свързани с държавните монополи, са държавни служители с висок ранг, а работилниците им често се намират в границите на Големия дворец.

Подобни предмети, така наречените "забранени", не могат да се изнасят от страната без специален печат и служат главно за ушиване на официалните костюми на императора и на носителите на висши титли, както и за подаръци на чужди владетели. Фактът, че столичният епарх не позволява на Кремонския епископ Лиутпранд да вземе топ пурпурен плат през 60-те години на Х в., е сигурна проява на неуважение към неговия господар, свещения римски император Отон I (962-973).



Значението на императорския текстилен еснаф



е толкова голямо, че според Лъв Дякон (края на Х в.) един претендент за престола се е осланял на подкрепата му, за да постигне целта си. Точно императорските тъкачи са можели да осигурят на кандидат-узурпатора пълен императорски костюм в необходимия момент.

Еснафите са задължени да съсредоточават дейността си на определени места в Цариград. Разполагането на работилниците им зависи от спецификите на тяхната работата. Продавачите на парфюми например е трябвало да разполагат магазините си по протежение на булеварда, започващ от портата "Халки" и водеща към комплексите на Големия дворец. Денонощният аромат на скъпи масла подхожда чудесно на свещения характер на императорската власт. Златарите пък работят на главната улица "Меса", която пресича столичния град от Теодосиевата стена до църквата "Св. София".

Цариград несъмнено разполага със строго регламентиран брой занаятчии. Когато през 766 г. император Константин V решава да възстанови Валентовия акведукт, разрушен при аваро-славянската обсада през 626 г., той е принуден да събере 1000 строители от областите Понт и Азия (в днешна Мала Азия), 200 зидаромазачи от Гърция, 500 майстори на глинени тръби от Егейските острови, които да прибавят силите си към столичните строители.

Работата на еснафите е пряко свързана с цените на недвижимите имоти и на различните продукти. За тези цени, особено през Х в., има доста сведения.

Сведения за по-големи парцели в Цариград дава анонимното съчинение "Разказ за построяването на църквата "Св. София". Макар да се отнася за епохата на император Юстиниан (VI в.), текстът датира от края на IХ или началото на Х в. (Ж. Дагрон, 1985). Според автора ризницата на "Св. София" е била изградена върху парцела с къщата на някаква вдовица, оценен на 85 номизми. Носи се легендата, че тя сипела ругатни срещу императорските служители и твърдяла, че няма да си продаде имота и за 50 литри (3600 номизми). Когато обаче самият Юстиниан дошъл да я моли, тя дарила парцела, което само подчертава още веднъж, че облеченият с власт има значителни лостове за всякакво въздействие.

Много по-скъп бил имотът на евнуха Антиох, който заемал високата длъжност "остиарий", чиято длъжност е да носи дежурства на портата на императорския дворец. Този имот се простирал по целия по-късен атриум на църквата и струвал цели 38 литри (2836 номизми). Антиох също не искал да продава доходното си имение, та се наложило да се прибегне до хитрост. Императорът заповядал на магистъра Стратигий да затвори инатливия собственик в ареста точно в момента, когато се провеждало конното състезание на Хиподрума. Антиох бил запален по надбягванията и изпълнил волята на императора.

Трябва да се подчертае, че нежеланието на остиария Антиох да си продаде имота показва една истинска тенденция във византийското общество. Представителите на висшите класи, които заемат държавни длъжности, още от римско време нямат право да се занимават с търговия. Поради това единственото вложение си оставала покупката на недвижим имот и даването му под наем. Вероятно търсенето е било доста голямо и евнухът не е бил много сигурен, че ще намери за покупка друг такъв изгоден имот.

Законодателството от Х в. дава



известна информация и за цената на земеделските имоти



Тъй като цел на повечето императори от този период е запазването на дребните стопанства, чиито господари подлежат на военна служба (стратиоти), най-много данни има именно за тези земи. Цената им варира от 4 литри (288 номизми) за лековъоръжен стратиот до 12 литри (864 номизми) за т.нар. "клибанати", които напомнят по въоръжение на западните рицари от по-късно време. Имаме данни и за чистия доход от едно по-дребно земеделско стопанство. След като се приспаднат всички данъци, такси и повинности, той варира от 15 до 20 номизми годишно и не е давал възможност за инвестиции и подобрения (А. Христофилопулу, 1998).

Такава възможност са имали само средните и едрите собственици. Класически пример за създаване на крупно предприятие е това на вдовицата Даниелида от Пелопонес, която през 50-те и 60-те години на IХ в. има интимни отношения с бъдещия император Василий I (867-886) и му оказва неоценима помощ за присвояването на трона. В края на Х и през целия ХI в. малките имения, които представляват гръбначният стълб на военната и данъчната система на Византия през най-могъщите й години, постепенно биват изкупувани и окрупнявани.





Както и днес, петролът и желязото имат стратегическо значение



Петрол се добива в Североизточна Мала Азия и Задкавказието. Той е необходима съставка за така наречения "гръцки огън", който често спасява столицата от морски нападения. Метал се добива в Армения и това обяснява факта, че тази отдалечена област е вечната ябълка на раздора със Сасанидска Персия, с арабите и селджуките. Това са типични икономически войни, водени за снабдяване със суровини. Армения има за Византия значението, което приблизително има Индия за Британската империя през ХIХ в. Привличането на арменската аристокрация към Цариград и опитите за нейното грецизиране също напомнят много на политиката на Обединеното кралство спрямо наследниците на високопоставени индийци.

И преди втората половина на ХI в. Византия познава тежки кризи, но винаги предизвикани от извънредни външни обстоятелства. Така според Теофан през 743 г., когато армията на император Константин V блокира окупирания от зет му Артавазд Цариград, в столицата настъпил страшен глад. Модий ечемик (1 модий е равен на 8.7 съвременни литра) струвал 12 номизми, варивата вървели по 19 номизми (!) за модий, а пет литри зехтин (1.6 съвременни литра) или секстарий (около половин литър) вино се купували за по.......... номизма.